Хали Бери и наглите

Гневът на майката в стегнатия трилър "Отвличане"

Оценка:

3 от 5

Още от същото:

"Откуп"

Филмът (Kidnap) е кратък и стремителен, време за поемане на дъх няма. Първите 5 минути (от общо към 80) са миловидно домашно видео за порастването на усмихнато тъмнокожо бебе до палаво 6-годишно хлапе, което обича да играе на криеница с отрудената си самотна майка (Хали Бери), сервитьорка в закусвалня с капризни клиенти в Ню Орлиънс.

Бери е в почти същата престилка, прическа и позиция, с които стигна до "Оскар"-а в "Балът на чудовищата" (2001). Но тук упражнението е чисто жанрово, целта е не "Оскар", а продадените билети, актрисата е и продуцент. "Откуп" отплаща за билета си с динамика и напрежение, по-малко с логика, мотиви и нюанси в характерите.

Когато сме достатъчно наясно, че детето е всичко в живота на майката, това "всичко" й е отнето в един миг на отклонено внимание в градския лунапарк. Разсейването е оправдано – съобщават й, че бившият съпруг иска пълно попечителство над малкия. И е много вероятно да го получи, защото има бизнес и втората му съпруга е педиатър, а тя е обикновена сервитьорка. Заедно с вестта идва и кошмарната картина в далечината – непознати влачат момченцето й до кола, която изчезва в трафика. От този момент филмът става разтеглено преследване в ускоряващ ритъм – Хали Бери с реакциите на обикновения човек срещу дебнещото в ежедневието зло.

Единственото й оръжие е майчиният инстинкт, срещу себе си има озлобени аутсайдери с опит в похищенията. Камерата и режисурата на испанеца Луис Прието (започнал като монтажист, правил арт филми в Аржентина) са подчинени на изпълнението на Бери. Ужасените й близки планове се редуват със скоростни детайли на преследването, ритъмът на кадрите е по ударите на сърцето на майката. Тя е сама след целта си, защото за процедурите на полицията няма време. Гневът и отчаянието й дават умения на командос. Тях филмът не обяснява. Взема ги гратис от предишната екшън биография (до момиче на Бонд) на самата Хали Бери.

Все още няма коментари
Нов коментар